Поезия - подбрах само стиховете които най-харесвам :)

Не намерих

Не намирам покой в дните безкрайни,

лутам се в тях като самотния странник.

Не намирам покой в дългите нощи,

часовника спрял отмерва ги още.

Не  намирам себе си в никой и нищо,

само спомена поддържа огнище,

не намирам живота за нужен и важен,

в празното тяло със сърце закърняло!

 

Тя е…

Тя е моя робиня,

затворена дълбоко във мен

усещам колко е грешно,

но модерно в днешния ден!

Тя е там в изолатора,

със запушена с измами уста,

тя е там с ръцете завързани

и опита от хорска тъга!

Полужива е мойта робиня,

а толкова живи са нашите тела

но не проси дори милостиня

ще умре с горда глава!

Тя е тихата болка в сърцата

тя е мъката на чуждият гръб,

тя е онази топка в гърлата

щом усетим чуждата скръб!

Тя е душата, а затвора

неин телата… И плиткия ум !

 

Забранено

Забранено е виждам лика ти,

забранено е да чувам гласът ти,

забранено е дори да ти пиша,

а без теб не мога да дишам !

Забранено е да те докосвам,

да гледам очите вълшебни,

колкото и ръце да кръстосвам,

сами се протягат към тебе!

Позволи ми да те сънувам,

да търся устните твои в мрака,

името твое аз да бълнувам,

за теб вечно сърцето ще чака!

 

Ти беше….

Ти беше всичко за мен,

от най-жестоката болка на дните,

до най-красивия момент!

Ти беше моята Радост

и моите силни криле

беше и всичката ярост

и моето разтуптяно сърце!

Сега си само болка ненужна,

и спомен безкрайно красив,

грешка ли беше да бъда

с теб толкова щастлив?

 

ТИ ЛИ СИ ?

Кажи, ти ли си жената,

която търся цял живот,

която ще изпълни душата,

или съм само наивен идиот!

Кажи ми чувстваш ли болка,

когато си разделена от мен,

Не, не мога секунда страстта си да спра,

търсят денем и нощем, устните мой твоита уста

ръцете треперещи докосват твоето тяло,

в мечтите не спиращи със сърце полетяло!

Кажи, ти ли си жената която търся цял един живот,

която ще изпълни душата, или съм само наивен идиот!

 

Затвор

Дори да затвори твоето тяло,

то пак ще копнее за мен,

дори да завърже ръцете ти здраво

те ще ме търсят  до последният ден!

Да запуши устата ти нежна

ще те чувам в моите мисли

да завърже очите

пак ще ме виждаш

аз съм в сърцето ти, а ти си в мен!

 

Кладата на твоита младост...

Лицето ми с усмивката на Мона Лиза

на половина щастливо, че си щастлива,

а половината от болка изкривило,

че никога сърцето няма да те има!

В очите сълзите потичат

една от мъка другата от радост,

изгарят чувства противоречиви

на кладата на твоита младост!

 

Не знаеш

Не знаеш колко сълзи изтекоха от очите ми,

не знаеш колко болка събраха гърдите ми,

нарани ме както никой друг,

разби светът ми за секунди, като глинен съд.

 

Сега събираш и лепиш парченца,

които ни режат щом ги докоснем,

но пъзела е сложно невъзможен,

да върнем сълзите обратно. Не можем!

Не знаеш

Не знаеш колко сълзи изтекоха от очите ми,

не знаеш колко болка събраха гърдите ми,

нарани ме както никой друг,

разби светът ми за секунди, като глинен съд.

 

Сега събираш и лепиш парченца,

които ни режат щом ги докоснем,

но пъзела е сложно невъзможен,

да върнем сълзите обратно. Не можем!

 

Вдъхновение

Когато те гледам политам,

препускат в мен красиви рими,

от там не искам да се върна,

за дързостта ми ти,  прости ми !

Очите ти ме карат да настръхвам,

душата, огън я гори,

докосвам устните на снимката ти с пръсти

тя моя е, но ти не си !

 

Когато си тръгна



Когато си тръгна, нека бъда във бяло,

oчите отворени нека спират дъха,

с орхидеи покрийте мъртвото тяло,

а после нека горя!



В пламъка вижте мойта душа,

че грешен съм бил затова ще горя.

Възникнах от пепел и пак в пепелта

се връщам щом изгоря!



Почувствали вятъра той носи праха,

побрал е и мен в свойта ръка,

докато го има вятъра в вас,

с него ще бъда и аз!



Когато вали, а дъждът е солен

спомнете си вие отново за мен,

тези малки капки вода са мойте,

сълзи от прахта!